Свърши тази учебна година (за началния курс). Меко казано беше вълнуваща, понякога трудна, друг път лесна, пъстра като юнска ливада и изпълнена с предизвикателства за малки и големи като игра на mine craft. Пробивахме пътища един към друг, откривахме съкровища, изграждахме връзки, създавахме общност. Меко казано свършихме много работа и меко казано много остана за вършене 
Ето откъс от пиесата, която стана факт благодарение на неспирните усилия на Ралица Трифонова и екипа от учители на начален етап, и разбира се всеотдайността на учениците. В пиесата участваха всички ученици от подготвителен до четвърти клас. Пренесоха ни в света на едно малко момче, на една невинна на пръв поглед лъжа и срещата с онези спасители, които все са около нас, за да ни кажат, че всеки сам спасява себе си.
“Има неща, мой приятелю млад,
които не могат да се връщат назад.
Например има
счупени вази,
петна по килима,
лъжи като тази…
Мишок: — Деца! Какво да ги правиш?Така или иначе, сега ти, Светльо, можеш да спиш спокойно, вместо да сънуваш страшни работи, свързани с баба ти!
Светльо: — Ама това сън ли беше?
Куче: — И още е…
Светльо: — А писмото?
Куче: — Няма никакво писмо. Ти само се готвеше да го напишеш и изпратиш. Аз ти казах: „Представи си, че си го изпратил!“ И ти си представи. Това е всичко.
Светльо: — Ама защо ми каза?
Куче: — За да те спася, нали ти го заявих още в началото! Защото има постъпки, драги Светльо, които са невъзвратими. И при тях единственото спасение е да не бъдат правени! За теб само, понеже е насън, допуснахме едно изключение.”
Откъс от “Меко казано” на Валери Петров
